Историография / Османската империя / Турция

5 тези за произхода на османците, които трябва да знаете

constantinople

Османската държава се появява на историческата сцена в XIV век. В същото столетие творят предвестниците на Ренесанса Данте, Бокачо и Петрарка; ацтеките основават империята си в Теночтитлан; някои от големите монголски династии в Азия, наследници на Чингис хан, прекратяват съществуването си (Илханидите в Персия през 1335 и династията Юан в Китай през 1368 г.); Западна Европа изпада в хаос – католическата църква е разтърсена от Авиньонския плен (1309 г.) и Папската схизма (1378 г.); англичаните и французите започват прословутата си Стогодишна война (1337 г.); а десетина години по-късно континентът е пометен от Черната смърт.

Все големи събития, безспорно. На фона на тях появата на малкия османски бейлик (букв. княжество) в северозападния ъгъл на Мала Азия не прави никакво впечатление на съвременниците. До края на XIV век бейликът става империя, а след още век и половина империята е вече здраво стъпила на три континента – Европа, Азия и Африка, и е сред най-големите, които човешката история помни. Освен с мащаба си Османската империя прави впечатление и с дълголетието си – тя съществува близо 600 години и в сравнение с другите империи от региона отстъпва само на Римската (включително нейните издънки Византия и Свещената Римска империя на германската нация).

Успехите на османците във военното дело и държавническото изкуство са надълго и нашироко изследвани, обсъждани, обяснявани и описвани, още от падането на Константинопол насам. Тук няма да мъдрим защо те успяват да създадат империя и да я управляват толкова дълго. Вместо това ще поставим друг въпрос: кои са тия османци? Този въпрос е важен, защото отговорът ще ни посочи гения, стоящ зад техните успехи. Турци ли са османските пълководци, разбили кръстоносния поход при Никопол? А може би държавниците в султанския двор са гърци-ренегати, примамени от възможностите на една млада, разширяваща се империя? Или пък славяни ли са мнозинството от войниците, сражавали се под байрака на Баязид Светкавицата срещу Тамерлан в битката при Анкара?

С търсенето на отговора ще ни помогнат петима историци. Изборът е върху точно тези петте, защото те оказват значимо влияние върху дебата за произхода на османците, макар и тезите на някои от тях днес да се считат за отхвърлени. Освен това тези историци са професионалисти (може би с изключение на първия), така че пред нас имаме каймака на световната османистика. И така:

 

5 ТЕЗИ ЗА ПРОИЗХОДА НА ОСМАНЦИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ

 

  1. Хърбърт Гибънс: Османците не са турци

В разгара на Първата световна война Х. Гибънс, американец по националност, журналист, преподавал известно време история и политическа икономия в Роберт колеж в Истанбул, публикува своята монография Създаването на Османската империя: история на османлиите до смъртта на Баязид I (1300-1403). Гибънс не е точно това, което днес бихме нарекли професионален историк, но по време на престоя си в Турция научава турски и се запознава от първа ръка с достъпните по онова време извори – предимно дворцови хроники – за ранната османска история. Той е скептичен по отношение на хрониките, тъй като те са късен продукт, писани поне век и половина след появата на османците, и представляват описание на бойни подвизи, извършени за прослава на исляма. От тук той подхваща следната реконструкция: Осман и неговата свита са езичници, пристигнали от Централна Азия; озовавайки се на границата между Византийската империя, те започват да плячкосват земите на християните. По някое време Осман възприема исляма и започва да го налага на своите християнски съседи с оръжие. 1Така в Северозападна Мала Азия се ражда нов народ – с турскоговорящ елит, смесица от турци и гърци. В хода на експанзията си на Балканите обаче този елит нараства най-вече благодарение на новообърнати в
исляма християни. Последните са в пъти повече от азиатските пришълци, от които останало името (османци), езикът (турския) и новата вяра (исляма). От това Гибънс извежда заключението си, че истинските създатели на Османската империя не са турците, а местните народи – гърци, българи, сърби…

Gibbons, H. A. The Foundation of the Ottoman Empire: A History of the Osmanlis up to the Death of Bayezid I (1300-1403). New York, The Century Co., 1916.

 

 

  1. Мехмет Кьопрюлю: Османците са турци

Тезата на Гибънс предизвиква оживени дискусии в академичните среди през 20-те години. Нейното оспорване от друго, сериозно изследване обаче се случва едва през 1934 г., когато турският историк Мехмет Кьопрюлю изнася в Сорбоната серия от лекции, публикувани в книга със заглавие Произходът на Османската империя.  Централен момент в тезата на Кьопрюлю е, че изследователят не трябва да поставя в центъра османците, когато изследва техния произход; напротив, те трябва да се разглеждат като част от общата история на Мала Азия между XI-XIV век. За тези четири столетия, започвайки от 1071 г., няколко вълни тюркски нашественици постепенно изтикват Византийската империя в западната част на полуострова. Освен отлични воини тези нашественици са и далновидни държавници – те основават редица държави, сред които Селджукската империя и Иконийския султанат. Османската държава е последната – и най-успешната – от тази поредица, като синтезира в себе си традициите и опита на малоазиатските турци. 2По този начин Кьопрюлю засилва махалото в другата крайност и изтъква единствено и само турците като водещ държавнотворчески елемент на Османската империя. Или както самият той пише: „Сред великите мъже на османската държава, които се прославят през XIV и дори през XV век, има много малко обърнали се от християнството – например фамилията на Кьосе Михал [ислямизиран византийски благородник, боен другар на Осман бей]. Не само бюрокрацията, установена по селджукски образец и съставена изцяло от турски елементи, но и тези начело на държавата и армията са почти винаги турци. Всички налични ни исторически документи ни показват точно това…“

Köprülü, M. F. The Origins of the Ottoman Empire. Albany, State University of New York, 1992.

 

 

  1. Пол Витек: Османците са бойци за правата вяра (исляма)

Може би най-популярната теза за произхода на османците е изложена от австрийския ориенталист Пол Витек само няколко години след Кьопрюлю, през 1938 г. в книгата му Възникване на Османската империя. В някои отношения Кьопрюлю и Витек споделят общи възгледи, например и двамата са съгласни, че ранната османска история е преди всичко част от историята на Мала Азия през XI-XIV век. Основната разлика е в отношението им към фактора „племе“ в установяването на османската държава. Според Кьопрюлю Осман е племенен вожд на клон от рода Кайъ, част от огузките тюрки – най-авторитетният род в тюркската фолклорна традиция. И тъй като османският елит се рекрутира от това племе, тук имаме доказателство за неговия турски произход. Четейки османските дворцови хроники, Витек набелязва редица несъответствия в родословното дърво на Осман, откъдето заключва, че връзката с рода Кайъ далеч не е била от такова значение за османците – ако е била, те щяха да се постараят да утвърдят своята 3официална версия поне в хрониките. Следователно не кръвната връзка, а нещо друго е свързвало османския елит и го е държало единен. Тук Витек посочва
газавата
(свещена война) за основен фактор. Осман и следовниците му са преди всичко мюсюлмани. Освен това те са се установили на границата с християнска Византия и редовно предприемат набези на нейна територия, като тези набези са обосновани от стремежа ислямът да бъде разпръснат в земите на гяурите. С успехите си османският бейлик постепенно става притегателен център за газиите, бойците за правата вяра, които прииждат от цяла Мала Азия, дори и от арабския свят и Персия. Точно тези газии, вдъхновени от исляма, са движещата сила за формирането на бъдещата триконтинентална империя.

Wittek, P. The Rise of the Ottoman Empire. London, Royal Asiatic Society, 1938.

 

 

  1. Руди Линднер: Османците не могат да бъдат бойци за правата вяра; те са завоеватели

Тройката Гибънс, Кьопрюлю и Витек като че ли изчерпват темата за произхода на османците и в следващите няколко десетилетия тя остава встрани от големите научни дебати. През 1983 г. американецът Руди Линднер публикува монография, озаглавена Номади и османци в средновековна Анадола, с която отново поставя на дневен ред ранноосманската история. В книгата си Линднер критикува основно Витек и неговата теза за газавата. Тази теза не може да даде обяснение на факта, че в османския елит има значителен брой християни, някои обърнати в исляма, но и някои, които запазват религията си в продължение на няколко поколения след постъпването си на служба при султанския двор. По-просто казано, как може един газия да търпи християни в своята армия и администрация? Освен това османците не се свенят да водят открити войни с други бейлици в Мала Азия. Как така един газия може да вади оръжие срещу друг мюсюлманин? Линднер посочва, че за османците свещената война не е била от такова значение, каквото ѝ приписва Витек. Напротив, османският елит се е обединявал около нещо друго. И тук Линднер изтупва от праха племето като водещ фактор, но не и в смисъла, придаван му от Кьопрюлю. За Линднер племето е група хора, свързани не чрез кръвно роднинство, а от обща цел (плячкосване на византийски територии) и 4общ водач (Осман). От тук схемата е подобна на тази на Витек – успехите на Осман правят племето му притегателен център за стотици хора, но с тази разлика, че те не са изключително мюсюлмани. С времето тази етнически и религиозно разностранна общност се претапя в едно цяло, което можем да наречем османски елит. И тъкмо разноликостта на тази общност идва
да покаже, че не можем да изтъкваме само християните, турците или мюсюлманите като автори на Османската империя, защото всички заедно участват в написването на нейната история. Този път обаче обединени не от религията, а водени от по-земни подбуди: власт, материални облаги, бойна слава.

Lindner, R. P. Nomads and Ottomans in Medieval Anatolia. Bloomington, Indiana University Research, 1983.

 

 

  1. Джемал Кафадар: Османците са все пак бойци за правата вяра… донякъде

За последна дума по въпроса за произхода на османците се счита книгата на харвардския професор от турски произход Джемал Кафадар Между два свята: Създаването на османската държава от 1995 г. С нея Кафадар се опитва да даде отговор на критиките към тезата на Витек за газавата и да ѝ вдъхне нов живот. Правейки преглед на историографията, той отбелязва, че критиците на Витек възприемат термина газават в твърде тесен смисъл, както би се очаквало да бъде изтълкуван от ортодоксалните теолози в Кайро или Багдад. Но Кайро и Багдад са далеч, а мюсюлманите в Мала Азия през XIV век трудно биха могли да бъдат наречени ортодоксални. Те изповядват „по-гъвкава“ версия на исляма, позволяваща им да съжителстват мирно с християните и дори да се бият заедно, рамо до рамо, в поход срещу други мюсюлмански владетели. Кафадар не спира дотук, а изтъква и че самият термин газават – както е разбиран в Мала Азия по онова време – се различава по съдържание от джихада (превеждан на български също като „свещена война“). 5Газаватът според него е по-малката версия на джихада и е по-гъвкаво понятие, поради което е по-популярният термин, с който османците предпочитат да назовават набезите си във византийските територии. Така те хем са бойци за права вяра, хем могат да привличат неверниците на своя
страна, без това да предизвиква морални угризения. Следва познатата скица на събитията: хора от различен етнос и религия се стичат под знамената на Осман, бият се, за да прославят исляма, османската династия или просто за плячка, а османската държава укрепва и се превръща в световна сила. Едва тогава династията – вече напълно прегърнала исляма – се заема да сътвори поредица от официални хроники, които да възхвалят славното ислямско минало на основателите на империята и да хвърлят в забрава другите сили, участвали в строежа на Османската държава.

Kafadar, C. Between Two Worlds: The Construction of the Ottoman State. Berkeley and Los Angeles, University of California Press, 1995.

 

Н. Раковски

Advertisements

2 thoughts on “5 тези за произхода на османците, които трябва да знаете

  1. Обикновен българин.Османската държава е мюсулманска държава на емирите Ертогрул,Осман-султан Мурад Първи,които водили народ от турци-кайъ,огузи,селджекски турци,тюркмени,перси,араби-всички ислямисти по вяра и потурчени гърци,арменци,българи от Мала Азия.От 1281 до 1355 година-1371 год.турската нация е била почти формирана.Султан Мурад е имал майка гъркина.Лала Шахин е бил грък по баща си.Доста индоевропейска кръв и християни са влязли в турската народност на-къйъ и огузите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s