Думата „мем“ е неологизъм, създаден от биолога Ричард Доукинс в книгата му „Себичния ген“ от 1976 г. В онлайн средите думата е по-често срещана като „мийм“ или „меме“, но в този текст ще бъдат назовавани „мемове“, както е в официалния превод на български език[1] на гореспоменатата книга на Доукинс. Според дефиницията на думата, дадена от автора, тя означава:
„идея, държание или стил, който се превръща в тенденция и се разпространява чрез имитация от човек на човек в дадена култура, и често носи символично значение представлявайки конкретен феномен или тема.“[2]
В интернет средата за мем се възприема изображение, съдържащо текст, изключително за развлекателни цели. Съществуват шаблони, носещи конкретни послания, по които се създават мемове, но се срещат и уникални изображения. С повсеместността на социалните медии, чрез които се разпространяват мемовете, може да се предположи, при това правилно, че това е един глобален културен феномен, който разбира се притежава различни регионални специфики, в зависимост от местните тенденции и обстоятелства.
Във вътрешните шеги от този мащаб, обхващащ Балканския полуостров като едно цяло и отделните балкански страни като самостоятелни политически и социални единици, разбира се, има и такива, в които обект са самите те – осмиване или възхваляване, сравняване или обединяване, дори разказване на кратки истории – действителни или фикционални. Трябва да се отбележи, че не може да се разграничи дефинитивно кой мем е създаден от местен обитател и кой от външен наблюдател на региона, затова този реферат е съсредоточен върху цялостния облик на мемовете, имащи Балканите или отделните балкански страни като основен мотив в себе си.
Въпреки че Балканите като регион са по-слабо развити технологически от западния свят, това не попречва на разпространението на този тип културни течения и респективно създаването на локални тенденции и вътрешни шеги в същия стил. Просто достигат до количествено по-малко души.
Цялостният облик на Балканите, както според жителите му, така и според чуждестранните наблюдатели, е твърде пълноцветен и могат да се срещнат всякакви мнения. Опорните точки, около които се изгражда по-голямата част от мемовете, обаче са, че регионът е по-изостанал като развитие от Западния свят, високото ниво на корупция, местните текущи афери, основно с политически/културни фигури и/или дейности/събития, семейните и местните специфики и, разбира се, история, почти винаги погледната през лещите на национализма.
Това, което прави мемът такъв, какъвто е, е интерпретацията на тези опори. Например изостаналостта на Балканите спрямо останалия свят може да се приеме както като назадничавост и варварщина, така и като близост до природата, чистота, липса на обремененост с модерните западни либерални течения; корупцията също може да се приема както като негативно явление, следствие от силно разкъсвания политически регион между самите балкански държави и Великите сили, така и като нещо изграждащо характер[4] у обикновения гражданин в респективните страни. Kакто става ясно, възможно е да се съдържа голяма доза самоирония и сарказъм в този вид хумористична изява. Голяма част от мемовете са политизирани, макар и не изключително. Често срещан мотив е сравнението, както между балканските държави, така и с извънбалкански такива.
Трябва да се направи обзор на това какво се приема за балканска държава според този вид културна проява. Държави, несъмнено „балкански“, са България, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина, Македония[5]. Като част от бивша Югославия могат да се включат и Черна гора и Хърватия, но последната сравнително често е и изключена от наратива. Косово се среща рядко, често в негативна светлина. Словения и Гърция, макар и географски да са включени в списъка на балканските страни, нерядко биват изключвани, вероятно заради по-голямата степен на западно влияние прилагано през историческите периоди върху тях. Интересно е да се отбележи, че Румъния, въпреки че не е част от Балканския полуостров почти винаги бива асоциирана като балканска държава, а заедно с нея и Молдова, като културно принадлежаща ѝ. По това може да се заключи, че балканската принадлежност е по-скоро „цивилизационно“, отколкото географски обусловена. Турция, въпреки че културно се доближава до събирателния образ на Балканите, доста често е антагонист, особено поглеждайки проблема в историческа светлина.
Спрямо външните на Балканите страни може да се срещне както почит, така и чиста враждебност. Много често срещан мотив в мемовете е идеята, че балканските държави са разделени и се „мразят“, но когато стане въпрос за вмешателство на външна държава, то те се обединяват срещу общия враг.
След по-задълбочено проследяване на тенденциите в мемовете, може да се достигне до заключението, че в зависимост от светлината, в която се представя даден мем, различен набор от държави влизат в определението за „балкански“. Контекстът на мема обуславя действащите герои в него, тъй като все пак, въпреки крайно минималния си обем, той има сюжет и, разбира се, препратка към конкретно събитие, факт, личност и прочие.
За всяка държава има стереотипи, които напълно закономерно обременяват и мемовете, макар и да може да се каже, че е непропорционално. Тъй като по естество мемовете са създадени да бъдат достъпни за широката публика, се набляга на материя, която би привлякла вниманието на повече хора, и се достига до диспропорции в разпределението на „характерните белези“ сравнявано между статуквото и получения образ в социалните медии. Пазарният принцип „когато има търсене, има и предлагане“ може да се приложи и в създаването на този тип креативно съдържание, често наричана „меме индустрия“ и сродни в глобален мащаб. Това означава, че темите, които придобиват по-голяма популярност респективно ще бъдат по-„произвеждани“.
След обстойно разглеждане на различни платформи, ориентирани около създаването и/или популяризирането на такъв тип културно-социални прояви, може да се заключи, че има нещо като колективен образ на балканските страни, който дори и да не присъства във всички мемове, то описва голяма част от стереотипите за региона.
Много често се среща образът на балканската баба, винаги представен в добра светлина. Освен това широко разпространена тема е тази за местната храна – освен споровете, които се срещат, използвани в други прийоми, коя храна от коя нация произхожда, тук може да служи и като обединяващ фактор. Балканската музика, основно, разбира се, поп-фолка/чалгата, редовно се слага под общ знаменател, рядко с негативен вложен смисъл. Балканските пътища са прословути с ниското си качество, а балканците, като социална група, сa известни със своята изобретателност и самобитност. Специално място в този формат се пази за носталгията по социализма и най-вече по бивша Югославия, а и дори може да се каже, че Съветският блок играе важна роля за консолидацията и създаването на чувство за принадлежност между съседските страни.
Друг обединяващ елемент е славянската принадлежност на мнозинството на народите, населяващи Балканския полуостров. Това също така интегрира Балканите, или поне част от тях, в една по-широка област – тази на славянските страни от Източна Европа. Интересно е да се отбележи, че Румъния се приема за част от тази „славянска култура“, но не и Гърция и Албания.
Разбира се има и антагонизъм изразяван редовно в различни националистически прояви и следователно сравнявания между различните страни. Обикновено във формата сравненията са с вложени негатив и позитив и подтикват към подтекст за превъзходство. Естествено се среща и идеята за Балканите като „буре с барут“.
За отделните държави съществуват различни стереотипи, които могат да се припокриват или да са напълно различни от тези, разпространявани по други начини.
Албания в контекста на Балканите и заобикалящите я страни има образа на типично балканска страна културно и социално – това, което я диференцира са религията и „странния“ език. Намират се мемове обвързани с антагонистични отношения с Гърция.
Босна и Херцеговина може да се каже, че се среща най-често в контекста на бивша Югославия или сравнена със съседните на нея страни – Сърбия и Хърватия. Често се споменава в лингвистичен контекст заедно с гореспоменатите и Черна гора. Отделно има и мемове в подигравателен стил, в които се „осмива“ мюсюлманската принадлежност на по-голямата част от населението.
България редовно се среща като най-близка страна на Румъния, тъй като споделят подобна историческа и политическа съдба. Могат да се намерят както и добросъседски, така и враждебни отношения с Гърция, Сърбия и Турция – негативни особено в исторически контекст. Подигравателно са наричани монголци, татари и азиатци, заради произхода си. Забелязва се съпоставяне с унгарците на база на тези определения.
Гърция се слави като най-древната държава в региона, наследник както на полисите, така и на Източната Римска империя и културата, която носят. Също са познати и с контраста, между „славното им минало“ и текущата им икономическа и политическа ситуация.
Косово се среща най-често в проблематиката около Албанско-сръбските отношения и нейната автономност.
Образът на Македония е предимно подигравателен, разбира се, на основа на историята ѝ – като съдържание поводите за присмех не се различават от тези, разпространявани чрез всякакви различни прийоми. Текущи политически събития, особено в отношенията ѝ с Гърция и България също биват широко изобразявани.
Както вече бе споменато, Румъния често е преставяна като най-близка с България. Заедно с нея споделя „съдбата“ да има най-голям количествен процент ромско население, заради което и двете са известни с това. В исторически план най-често влиза древното им минало като наследници на Римската империя и тракийското племе даки, както и Влад Цепеш като историческа личност.
Словенците като цяло се абстрахират от балканската си принадлежност, като претендират да са част от Централна Европа, но когато са включени, то е най-вече в контекста на бивша Югославия.
Сърбия се среща често в мемове, свързани с Югославия, но не единствено. Известни са и с фразата „Remove kebab”, което е свързано с антитурски/антиосмански отношения в исторически план.
Турците културно се доближават до балканския стереотип, но и освен това са представени като нашественици, антагонисти.
До голяма степен хърватите се срещат в мемове, обвързани по един или друг начин с Югославия, като освен това често се правят сравнения със Сърбия. Подигравателно са наричани нацисти поради славата, носеща им се от Втората световна война, а и поради сравнително нови подобни социални движения.
Черна гора е позната като Монако на Балканите, заради екзотичния си вид, повлиян от италианската култура още от времената на венецианското морско господство, както и многото си казина. Черногорците имат образа на мързеливи, като това се обвързва и със „закъснението“ им да провъзгласят своята независимост.
Както може да се види образът на Балканите и на държавите, които са включени в това понятие, от гледната точка на интернет мемовете не се различава съществено от този в действителност. След като вече бяха очертани грубо образите на отделните държави, може да се пристъпи към анализ на тенденциите.
Мемовете, отнасящи се за Балканите, обичайно са обвързани със сравняване, както между принадлежащите страни, така и с външни такива. Въпреки че това сравнение често е иронично, то все пак има за цел да покаже по-добрата/по-добрите държави измежду всички балкански. В този контекст съпоставянето е някакъв символ на националистическите течения в отделните страни, най-често породени от историята, политиката или културата на конкретната държава. Тъй като мемовете са отражение, макар и изкривено, на социалните позиции в отделните страни, то не е никак чудно да съдържат точно такива идеи в себе си – националистичкески, а дори и шовинистични, и мегаломански.
Темата за превъзходство над останалите, актуална на Полуострова още от зараждането на националната идея и разпространението ѝ из отделните принадлежащи му народи, тогава още под османска власт, все още не ги е оставила два, а дори и три века по-късно, като това дава своето отражение в днешно време и в Интернет средите. Тъй като един народ е съставен от отделни индивиди, които в балкански контекст са „откърмени“ с национализъм, то няма нищо чудно в това, когато тези индивиди са в среда, в която могат да дадат гласност на всички свои мисли и идеи, то в тях да се прокрадва и точно този национализъм. Тъй като мемовете са един вид креативна форма на отдушник на социалните и културните специфики на конкретното население, отразени в характера на отделния субект, то те съдържат и неговите представи и схващания за своето и чуждото.
Може да се споменат също и коментарите под такъв пост/мем, в която и да е социална мрежа – изключително често, когато има замесена някоя балканска страна, то коментарите на конкретния пост се превръщат в своеобразна „война“, в която всеки излага своите факти, а дори и своята пропаганда, изключително често без да се вслушва в думите на опонента. Тези „коментарни войни“ водени от представители на балканските държави, дори са станали пословични в световен мащаб, което може да се каже, че не е изключение от фразата, че Балканите са „буре с барут“; просто битките вече се водят под друга, сравнително по-миролюбива форма.
Основно мемовете, имащи Балканите за субект, ги представят в историческа, културна, социална или политическа светлина – което се и припокрива с вечно актуалните теми, засягащи региона. Възможно е, от друга страна, и изкривяване на образа, което се дължи на възрастовата група, която се асоциира най-много с този вид интернет социален феномен – от тийнейджъри до хора на възраст от 35-40 години. Разбира се, това е следствие от факта, че това явление е сравнително ново, макар и да придобива все по-голяма популярност в световен мащаб.
Може да се изведе заключението, че мемовете, тъй като са продукт на социума, и на отделните индивиди, от които той се състои, са силно обвързани със стереотипите, властващи над него. Разбира се за образуването на мема такъв, какъвто е, играят роля и тенденциите в световен план, тъй като именно мемът е един изцяло онлайн феномен сам по себе си.
Автор: Мария-Антоанета Вангелова
Литература:
BalkansKnow. // Facebook < https://www.facebook.com/BalkansKnow/> (30.01.2021)
Bashkurti, L. Social media, the Balkans and public diplomacy. // Foreign Policy News, 19.09.2016 <https://foreignpolicynews.org/2016/09/19/social-media-balkans-public-diplomacy/> (30.01.2021)
Carrano, B. Balkanism : the European image of the Balkans // SerbianMonitor, 13.08.2019. <https://www.serbianmonitor.com/en/balkanism-the-european-image-of-the-balkans/> (28.01.2021)
Carrano, B. Balkanology, the mythology of idealized Balkans. // SerbianMonitor, 13.08.2019. <https://www.serbianmonitor.com/en/balkanology-the-mythology-of-idealized-balkans/> (28.01.2021)
Meme. // Wikipedia, the free encyclopedia, 31.01.2021 < https://en.wikipedia.org/wiki/Meme >
European Comedy. // Instagram < https://instagram.com/europeancomedy> (30.01.2021)
Funny Balkan memes // Reddit, 17.10.2019 <https://www.reddit.com/r/balkanfunny/> (29.01.2021)
Entertainment. // Slavorum < https://www.slavorum.org/> (31.01.2021)
Slavorum. // Facebook < https://www.facebook.com/Slavorum> (31.01.2021)
Username: Philipp. Balkan memes. // Know Your Meme, 2019 <https://knowyourmeme.com/memes/balkan-memes> (31.01.2021)
[1] Преводът е направен от Иван Ценов.
[2] Meme. // Wikipedia, the free encyclopedia, 31.01.2021 < https://en.wikipedia.org/wiki/Meme >, прев. авт.
[3] Процент на индивидите, използващи Интернет в страните в света от 1990 до 2014. International Telecommunications Union, United Nations
[4] Корупцията представлява своеобразно изпитание за човешкия дух и човешката същност. В процеса на „оцеляване“ индивидът се приучава на сила, такава, каквато му позволява да просъществува под безспорно по-здравия, а в конкретния случай и зловредния захват на държавата. Доста често тази „сила на характера“ се изразява в сарказъм и самоирония.
[5] В настоящата статия Кипър не фигурира като обект на анализ, тъй като присъствието му в т. нар. „меме култура“ не е особено забележимо.
Студентски клуб „BALCANICA“ бе възроден именно, за да да обединява студентите, които същевременно ще имат поле за изява!
Свържи се с нас – сподели своя труд!
balcanicaclub@gmail.com / https://www.facebook.com/KlubBalcanica
BALCANICA 