Ана Бландиана (р. 1942)

Знаеше ли, че през 2022 г. Ана Бландиана е удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет. Повече прочети за нея в следващите редове.

Ана Бландиана (р. 1942), литературен псевдоним на Отилия Валерия Коман (Бландиана е името на родното село на майка ѝ) е автор на повече от десет стихосбирки, на много разкази, есета, един роман, позната в превод на редица страни по света (вкл. и в България). Бландиана е лауреат на всички големи национални литературни награди. Името ѝ се нарежда сред най-ярките представители на румънската поезия. Въпреки че стиховете на авторката са забранени по време на тоталитарния режим в Румъния (края на управлението на Чаушеску), те се разпространявани тайно и по този начин правят Бландиана в една от най-известните при промените след режима. Поетичното ѝ творчество преминава през различни етапи: от радостта и удивлението при допира със света към първите съмнения и терзания, от примирението към разочарованието и безнадежността, а прозата ѝ – „удобна обвивка за мислите и изводите, които ме преследват и които поезията не би могла да изрази“, споделя Бландиана. В България авторката е преведена още по време на комунистическия режим в различни периодични издания, като много голяма част от творчеството ѝ е преведено на български („Случки в моята градина“; „Сън в съня“; „Чекмеджето с аплодисменти“; Коридори и огледала“; „Отлив на смисъла“; „Населена от думите“; „Имитация на кошмар“). Нейното творчество освен на български е преведено на албански, каталонски, чешки, китайски, корейски, иврит, английски, естонски, френски, немски, гръцки, италиански, латвийски, македонски, унгарски, норвежки, нидерландски, полски, португалски, руски, сръбски, словенски, испански, шведски и виетнамски език. Тя е носител на наградите: Награда за поезия на Съюза на писателите (1969);  Награда за поезия на Румънската академия (1970); Награда за детска литература в САЩ (1980); Международна награда „Хердер“, Виена (1982); Награда за проза на Асоциацията на писателите в Букурещ (1982); Национална награда за поезия „Михай Еминеску“ (1997); Награда Награда за поезия на на Съюза на писателите (2000); Международна награда Vilenica, Словения (2002); Награда Opera Omnia на Съюза на писателите (2002); Международна награда за поезия Giuseppe Acerbi, Италия (2005); Международна награда за поезия Camaiore, Италия (2005); Международна награда за поезия Aquila, Италия (2007); Голямата награда на Международния фестивал Лучиан Блага XXVII издание (2007); Награда на списание Cultural Observatory за мемориализъм (2014); Награда Opera Omnia, присъдена от списание Convorbiri Literare, XVIII издание, Яш (2014); Отличие и награда „Европейски поет на свободата“ , Гданск (2016); Голямата награда на FestLit 2016, Cluj;  Награда „Георге Крачун“ за Opera Omnia, присъдена от Observator Cultural Magazine (2017); Награда Griffin Lifetime Recongnition Award, Торонто (2018); Златна корона, Струга (2019); Награда Jan Smrek, Братислава (2019); Национална награда Лучиан Блага (2019); Международна награда на Fondazione Terzo Pilastro, Рим (2020). През 2022 г. Ана Бландиана бе удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет. За да бъдем по-изчерпателни, представяме едно интервю с Ана Бландиана, правено малко след удостояването ѝ за почетен преподавател на СУ.

Интересен факт: Ана Бландиана споделя в интервю, че по време на строгите мерки през комунистическия режим в Румъния са крадяли български сигнал за телевизорите си.

***

НАСТОЯЩИЯТ ТЕКСТ Е ЧАСТ ОТ РУБРИКАТА
ЛИТЕРАТУРНИ БАЛКАНИ„.

Вашият коментар