Автор: София Иванова
https://www.europeana.eu/en/item/208/libvar_PHOTO_97998.
Както се подразбира от заглавието, в настоящия текст ще насоча вниманието си към една интересна група, каквато са гагаузите. Целта ми не е да подробно да разглеждам всяка една теория за произхода им, а да ги представя, за да видим различните интереси, които посредством тях (теориите) се защитават.
Може би е най-добре да се започне с изясняването какви са т.нар. гагаузи. Те изповядват православно християнство, но езикът, който говорят, се числи към тюркската езикова група и точно това ги прави доста особени и любопитни за изследователите. Обезателно трябва да се отбележи, че българските райони, в които днес се открива компактно гагаузко население, „в историческа ретроспекция са с най-гъста мрежа гагаузки селища“[1]. Става дума най-вече за територии в североизточната част на България – „около Варна и Балчик, по Добруджанското крайморие и по-навътре в Добричко до Силистренско, както и в Шуменско, Провадийско и Новопазарско“[2]. Както Галин Георгиев сочи, „историята им е тясно свързана с българските земи, но в по-голямата си част те се разселват и днес се намират в райони извън днешна България – най-вече в Молдова, Украйна и други територии на бившия СССР, Гърция, Румъния“[3]. Това разселване се свързва с няколко по-масови преселнически вълни на българи в началото и средата на ХІХ в., когато „гагаузите заедно с останалите бесарабски българи са принудени да напуснат родните си места в Североизточна България“[4]. Тук е моментът да се отбележи, че според изследвания „до средата на XIX век никъде в историческите извори и литература…не е регистрирано етническо определение „гагаузи“ под каквато и да била форма“[5] и увереността на Пламен Павлов, че гагаузите, които се преселват в руски имперски територии „имат самосъзнание на българи“[6] е съвсем логична. Среща се твърдението, че те са по-скоро лингвогрупа на българския етнос, а не етнографска група[7], но другаде се среща именно определянето им за етнографска група.
Интересът към тези тюркоезични християни се засилва постепенно и с времето се появяват множество теории за произхода им, като само „етнографът Михаил Губогло, посочва общо 21 версии за произхода на общността“[8]. Основната разделителна линия между хипотезите откроява проблема за това „дали гагаузите са по-старо автохтонно население (йерлии), или по-ново преселническо“[9]. Към първата група спадат като пример ще дам „селджукската хипотеза, която е свързана по генеалогичен път с куманската, както и огузката (узката) и караманската, са най-разпространените версии за потеклото на гагаузите, което налага мнението за тюркския им произход“[10]. Доста небългарски учени подкрепят тези теории, като само един пример е Константин Иречек. Куманската хипотеза намира почва и сред български изследователи[11]. За узкия им корен се застъпва руският изследовател Валентин Мошков[12]. Селджукско-турската теза се разпространява главно от трудовете на Георги Баласчев[13], а братя Шкорпил изразяват „прабългарската хипотеза“ – че гагаузите са потомци на прабългаритена хан Аспарух. Именно тази теза виждаме, че застъпват донякъде и представители на гагаузкото село Българево[14].
https://www.europeana.eu/en/item/208/libvar_PHOTO_97954.
Към вижданията, свързани с по-новия, преселнически характер на гагаузите, спада и „славянската хипотеза“, спомената още от Георги Раковски[15]. По-сериозното тя бива застъпвана в трудовете на Васил Маринов, който пише, че гагаузите са „езиково потурчени българи, но благодарение на християнската си конфесия са запазили чисто българското си етническо самосъзнание“[16]. Така, не е изключено да попаднем и на разбирането за гагаузите, че са „огледалният образ на помаците (българомохамеданите) сред етническите малцинства: т.е. „дали си езика, но вярата не“[17].
Това са някои от хипотезите за произхода на гагаузката общност. Нарастващият интерес и въобще многообразните теории, се свързват с развитието на т. нар. гагаузко самосъзнание (или по-точно – стремежът да се развие такова). Всъщност този стремеж се оказва постигнат, съдейки по най-голямата общност на гагаузи извън пределите на България, която обитава собствена автономна област. Става дума за автономната област Гагаузия в Молдова, едно етнодържавно образувание. За Емил Боев тласкането към формиране на гагаузка идентичност е съвсем ясна цел на политическата пропаганда[18], но все пак трябва да се изяснят някои неща. В т. нар. „огагаузяването на българите“[19] нека разгледаме участието на различните сили.
https://www.europeana.eu/en/item/208/libvar_PHOTO_97999.
За гагаузи не се споменава в никакви регистри преди средата на XIX в., а навсякъде се вписват като българи[20]. Забелязва се обаче наличието на конкретен принцип при заселването и разселването на българските преселници в Бесарабия, които руската власт прилага[21] – „руското императорско правителство методично и перспективно е създавало селищата през едно, т.е. едно българско, а следващото – гагаузко или молдовско“[22]. Реално този принцип постига резултат – успява да раздели бесарабските българи от гагаузите и да капсулира последните още повече[23]. По-късно, вече в съветската политика, Емил Боев забелязва друг способ – как „руски и азербайджански учени се стремяха да открият у гагаузите небългарски черти, за да ги утвърдят чрез тях като тюркска общност“[24].
Каква е гледната точка на Румъния? За нея е добре да отдалечи гагаузите от българския им корен и да подкрепи хипотези, които са в помощ на тази политика. Обяснението можем да намерим, като имаме предвид, че именно Добруджа е в румънски ръце между 1919 г. – 1940 г. Тогава, „румънците водят политика на турцизация на гагаузкото население“[25].
Може да твърдим, че налице е „формиране на обособена гагаузка идентичност … поддържана и насърчавана от руските (съветските) и особено от румънските власти в периода между двете световни войни“[26]. Разбира се, Турция, с поддържането на тюркските теории за произхода на гагаузите, може да бъде единствената „задоволна“ страна. Все пак, не бива да се забравя, че политиката на тази страна[27] се очертава със стремежа да се демонстрира покровителство, защита на мюсюлманските общности сред Балканите. Това е важно, въпреки че гагаузите не са мюсюлмани, защото по линия на езика, турската власт би имала предимство сред тази общност. Лично според мен точно заради пропагандата гагаузите запазват езика си[28]. „През 30-те години … турски публицисти … с участието на държавата започват настойчиво и планомерно да култивират туркофилство и туркомания сред тях (гагаузите) в Северна Добруджа и Бесарабия“[29]. С такава пропаганда се отличават турският писател и поет Хамдуллах Супхи Танръйовер, а също и издателят Яшар Наби Найър[30]. Боев информира още, че „тюркоманията сред гагаузката интелигенция в Бесарабия получава истински размах след разпадането на СССР, когато емисари от всякакъв род получават свободен достъп до гагаузките райони.“[31]
Така, очевидното подхранване на гагаузка идентичност, довежда и до „провъзгласяването на Гагаузката автономна република на 19 август 1990 г. (през 1994 г. е призната официално от правителството на Република Молдова).“[32] По-късно, през 2006 г. и 2009 г., на организираните световни гагаузки конгреси се забелязва отново застъпване на идеята за „самостоятелността на гагаузите като народ, част от голямото семейство на тюркоезичните народи“[33]. Трябва да посочим нещо важно, обаче, с оглед съвремието ни – това, че турската политика все още се интересува от влиянието, което може да упражнява над гагаузите. Доказателство за това са политиките, които се водят в сферата на образованието – изучава се турски език в училищата, има не малко възможности за стипендии в турски учебни заведения и др.[34]
Изследователи като Емил Боев не крият неодобрението си от пасивността на България по отношение на такива процеси като „огагаузяването“ (термин, който Боев използва) – „българската държава снизходително наблюдаваше чуждите опити за денационализация на гагаузите като българи“[35]. За съжаление, не може да се каже, че се наблюдава по-активно отношение на България за насърчаване връзките ни с гагаузите извън пределите на България, особено в Молдова. Киряк Цонев[36], член на Световния координационен съвет на гагаузите, казва в интервю още от 2006 г. следното: „Нито едно българско правителство не е обърнало внимание, че в Молдова, Украйна и Гърция живее голяма група хора с българска кръв, с все още ясно българско съзнание, но с тюркски език! Нерядко наши лидери са посещавали българите в Молдова и Украйна, при тях са изпращани и фолклорни състави. Но възниква въпросът – защо се игнорират или подценяват „другите“ българи – гагаузите, защо тези инициативи не се насочват и към смесените райони? Защо не се организират концерти и малки, но смислени изложби, които да показват изключителното сходство на народните традиции – еднаквите мелодии, танци, шевици, съдини, музикални инструменти и т.н.“[37]
Не бих могла да завърша с по-добро изказване от това на Киряк Цонев, което с красноречивостта си показва ситуацията днес. А тя различава ли се от ситуацията от преди петнадесет години?
Източници:
Стаменова, Живка. Гагаузи. – В: Общности и идентичности в България. Редактор Анна Кръстева. С., Петекстон, 1998, с. 190-206
Дигитални източници:
http://www.omda.bg/page.php?tittle=%D0%93%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%83%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&IDMenu=264&IDArticle=2877 (09.02.2022) –Карахасан-Чънар, Ибрахим. Гагаузите в България.
https://balgarskaetnografia.com/grupi-i-obshtosti/etnicheski-grupi-i-obshtnosti/gagauzi.html (09.02.2022) – Георгиев, Галин. Гагаузи.
https://liternet.bg/publish16/g_manolova/gagauzite.htm (09.02.2022) – Манолова, Галина. Гагаузите в Бесарабия – езикът като маркер на идентичност.
http://www.omda.bg/public/bulg/narod/gagausia_k_tsonev.htm (09.02.2022) – Цонев, Киряк. Гагаузия – другата България. в. „Стандарт“, 17 декември 2006
https://bulgarianhistory.org/proizhod-na-gagauzite/ (09.02.2022) – Павлов, Пламен. Тюркофонията в средновековна България и произходът на гагаузите.
https://www.chitatel.net/gagauzite/ (09.02.2022) – Боев, Емил. Не заблудата, а лъжата за гагаузите.
https://www.youtube.com/watch?v=qVSKBtsd_cw (09.02.2022) – линк към епизод на предаването „Отблизо с Мира Добрева“, свързан с гагаузите от с. Българево
[1] Стаменова, Живка. Гагаузи. – В: Общности и идентичности в България. Редактор Анна Кръстева. С., 1998, с. 190
[2] Пак там.
[3] https://balgarskaetnografia.com/grupi-i-obshtosti/etnicheski-grupi-i-obshtnosti/gagauzi.html (09.02.2022) – Георгиев, Галин. Гагаузи.
[4] https://bulgarianhistory.org/proizhod-na-gagauzite/ (09.02.2022) – Павлов, Пламен. Тюркофонията в средновековна България и произходът на гагаузите.
[5] Стаменова, Живка. Цит. съч., с. 191
[6] Павлов, Пламен. Цит. съч.
[7] Георгиев, Галин. Цит. съч.
Всъщност, в изредените източници, които прочетох, на едно място само забелязах да ги определят като етнографска група.
[8]http://www.omda.bg/page.php?tittle=%D0%93%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%83%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&IDMenu=264&IDArticle=2877 (09.02.2022) –Карахасан-Чънар, Ибрахим. Гагаузите в България.
[9] Пак там
[10] Пак там
[11] Пак там – „Кънчов, Романски, Шишманов, Иширков“, както се посочва в статията
[12] Пак там – „узите, известни още като „каракалпаки“ („черни калпаци“)“.
[13] Виж повече в – пак там
[14] https://www.youtube.com/watch?v=qVSKBtsd_cw (09.02.2022) – линк към епизод на предаването „Отблизо с Мира Добрева“, свързан с гагаузите от с. Българево
В цитирания епизод от това предаване можем да видим начинът, по който се самоопределят тези хора, а той е – „Българи сме, по нашенски „ескибулгар“. Потомци на Аспаруха сме.“
[15] „един от първите който защитава тази теза е известния ни революционер и писател Георги С. Раковски …. българи, които са приели турския език …..“ – Карахасан-Чънар, Ибрахим. Цит. съч.
[16] Пак там
[17] Пак там
[18] Виж в: https://www.chitatel.net/gagauzite/ (09.02.2022) – Боев, Емил. Не заблудата, а лъжата за гагаузите.
[19] Пак там.
Боев го сравнява с формирането на македонизма, като посочва, че общият корен е насърчаването на антибългаризма.
[20] „те имат самосъзнание на българи. Това е отразено в масиви от документи на местните и централните власти на Руската империя“ – Павлов, Пламен. Цит. съч.
[21] https://liternet.bg/publish16/g_manolova/gagauzite.htm (09.02.2022) – Манолова, Галина. Гагаузите в Бесарабия – езикът като маркер на идентичност.
[22] Пак там
[23] Използвам това словосъчетание (още повече), защото нормално е езикът да разграничава една общност от друга, а в случая, разделението, обособяването като „други“ се подсилва, ако така мога да се изразя. Още повече се стимулира и ендогамията, която не че не е била характерна преди това, но и сега си остава.
[24] Боев, Емил. Цит. съч.
[25] Стаменова, Живка. Цит. съч., с. 197
[26] Павлов, Пламен. Цит. съч
[27] особено от времето на Ататюрк
[28] Тук ще изкажа мнението си, че влиянието на Цариградската патриаршия е изиграва основна роля в запазването на християнската им вяра, но езика си, няма как да „изгубят“ при турската пропаганда. Прибързано споменах за нея (пропагандата), но ще стане дума в следващите редове.
[29] Боев, Емил. Цит. съч.
[30] „публикува 1936 г. книгата си „Балканите и турцизмът“, която широко се разпространява сред гагаузите“ – Пак там
[31] Пак там
[32] Манолова, Галина. Ци. съч.
[33] Павлов, Пламен. Цит. съч
[34] Ще изкажа лично наблюдение относно тази политика. В рамките на един учебен международен проект имах възможността да се запозная с връстници от Гагаузия. Интересното е, че и петимата от тях подготвяха заминаването си за Турция, с цел обучение, като ми обясниха, популярността на стипендиите и програмите изготвени от турска страна специално за ученици от Гагаузия.
[35] Боев, Емил. Цит. съч.
[36] Също така той е писател, арабист, дипломат
[37] http://www.omda.bg/public/bulg/narod/gagausia_k_tsonev.htm (09.02.2022) – Цонев, Киряк. Гагаузия – другата България. в. „Стандарт“, 17 декември 2006
BALCANICA 