Завърши конкурсът „Балканският дух в епохата на Съвремието“

Дойде 1-ви юни…Така дойде и денят, в който ще обявим победители в конкурса „Балканският дух в епохата на Съвремието“. Освен победители, споделяме с вас и работата на онези участници, чиито снимки и истории ни развълнуваха и заслужават да бъдат споделени с повече хора.

И както следва в края на всеки конкурс, така и ние ще раздаваме награди! Тук е мястото да благодарим на Катедра „Етнология“ към Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ за предоставените заглавия, които ще подарим на най-добрите трима автори на фотографии, взели участие в конкурса ни.

Желаем да уточним един детайл, който ни се струва важен. Подредихме фотографиите, които ни развълнуваха не само заради своята фотографска стойност, но и заради историите, които единствено ги допълват, но и които носят послание със себе си.

КАКВИ СА НАГРАДИТЕ?

I.

Награди за първо място са два сборника, първият от които е „София-Скопие. Всекидневие и празничност“. Той е реализиран от екип на Академична етноложка асоциация – СУ в сътрудничество с Института за етнологија и антропологија, Универзитет „Св. Кирил и Методиј“ – Скопие. Съставители на сборника са Стамен Кънев и Марина Яниславова.

Вторият сборник е „София-Скопие: културни модели и миграции“, реализиран също от екип на Академична етноложка асоциация – СУ. Съставители са Надежда Иванова, Стамен Кънев, Марина Яниславова и Божидар Първанов.

II.

Наградите за второ място са отново две заглавия. Първото от тях е сборникът „Спомен за село“, който се явява естествено продължение на проекта „Две къщи, две родини“ (рефлексии на миграционните процеси в началото на ХХI в. по примера на община Баните, област Смолян)“. Съставител на сборника е Виолета Коцева. Целта на труда е цели проследяване на процесите, протичащи във високопланински и малки населени места, каквито представляват селата, включени в административното управление на Община Баните.

Второто заглавие е „Фабрики и личности: Софийската индустрия от Освобождението до 40-те години на XX век.“ Негови автори са Зорница Велинова, Мира Маркова и Ивайло Начев.

III.

Наградата за трето място е сборникът „Спомен за село“ със съставител Виолета Коцева.

УЧАСТНИЦИТЕ

1 . Автор: Ваньо Димитров

Заглавие: Арсо говедаря

Дата: юли, 2019 г.

Описание: “Снимката е заснета в Рила планина, в заслон край Урдини езера.“

2. Автор: Кристиян Ковачев

Заглавие: “Балканският дух: културно и етническо многообразие”

Описание: “На снимката са представени две деца – едно момче от български произход и едно момче от ромски произход, които са открили начин да премахнат етническите и културните граници помежду си чрез играта на шах. Снимката е направена в двора на Основно училище „Христо Ботев“ – с. Ръжево Конаре.“

*За заснемането на снимката имам декларации за съгласие от родителите на децата.

3. Автор: Таня Милева

Заглавие: „Ангелите на моето детство“

Описание: “Тази снимка се казва ,,Ангели на моето детство“. Тя е последната която направих на моята баба и дядо преди да замина за чужбина. За жалост, на следващата година двамата в рамките на 6 м. починаха. Баба Миче – белият перчем, както я наричаха в Малко Търново, за мен беше много скъп човек. Георги Майсторчето ме научи да забивам пирони и ми показа как от едно парче дърво става сап, нож или как се прави метла. Това е моето детство, топло с аромат на чай и палачинки рано сутрин. Сега тях ги няма, а това чувство на пустота ме преследва във всеки момент на трудност и сломеност.
Сега ми се иска да се върна в момента на заснемане, да сляза от колата и да ги прегърна силно…”

***

4. Автор: Катерина Иванова

Заглавие: „Време за молитва – Старата Скопска чаршия“

Описание: „Гр. Скопие, снимката е заснета по времето на екскурзия. Момент, който ми направи впечатление – мюсюлманите на чаршията се молят на улицата.“

5. Автор: Камелия Димитрова

Заглавие: “Наздраве!”

Описание: “Нека представя следната картина:

Намирам се в бирария с приятелска компания. Идва мой ред да поръчам. Какво може да минава през ума ми точно в този момент? До сега съм била навън с други приятели, пили сме, веселили сме се. Усещам, че вече съм на предела на силите си.. НО! Не бих оставила това да ме спре от настоящото изживяване, разбира се. Точно поради тази причина започвам да мисля стратегически. Как да си върна енергията и да продължа напред с пълна сила?

„Аз ще искам едно еспресо.. дълго.. и една голяма бира, моля.“ (Вече забравих каква беше марката. Това си е работа на момчетата.)

Отпивам първата си глътка кафе и вече знам, че това е бил правилният избор да преобърна вечерта си в нещо незабравимо.

На тази снимка давам първото си наздраве за тази вечер и реших да запечатам момента като нещо гениално. Това е за мен балканският дух! Ние сме хора, винаги кипящи от енергия и винаги готови за забава, независимо от обстоятелствата. Балканският дух означава да си готов да стигнеш до големи висоти, за да си осигуриш добре прекарано време и съм горда, че притежавам това толкова цветно качество.”

6. Автор: Катерина Иванова

Заглавие: „Стадо в Родопите“

Описание: „Снимката е заснета в близост до Белмекен. Мил спомен за поминъка на Балканите, останал далеч от съвременните „граждани“.“

7. Автор: Румяна Войнова

Заглавие: Потомците на Йордан Петров Войнов – Бистрица (Благоевградско)

Дата: 20 август 2007 г.

Описание: „Аз, Румяна Войнова, учителка по немски език, се питах: Как в мен живеят моят прадядо Иван Влахов Процепа (стамболовист), моят дядо Йордан Иванов Влахов (гичевист) и моят дядо Йордан Петров Войнов (съратник на Ичко Бойчев). Пътувах с колело 10 км от Благоевград до Бистрица, за да съм възможно по-често с моя баща Стефан Йорданов Войнов (учител по математика-пенсионер, който почина на 15.12.2009 г. на 83 годишна възраст), да записвам неговите спомени и така да събирам парченца от родовата история. За да се противопоставя на оскъдни и понякога неточни публикации. С надеждата да предизвикам професионалното любопитство на историци-експерти, които да изследват историческите личности, на които съм потомък.“

9. Автор: Йохан Карафили от Албания, гр. Поградец, студент в Благоевград по Кинезотерапия.

Описание: “Снимката е направена в родния ми град Поградец, Албания на 21.01.2022 г. Тази снимка е отрязък от времето в един от най-студените дни в моя град. Снимката показва зимен пейзаж, белият сняг и пътеките на града. Но показва и тъмната страна, горчивата реалност в целият свят. Борбата за оцеляване, твърдия човек, добрия човек, обикновения човек, този който е мирен. И много други характеристики, които всеки от нас притежава. ”

8. Автор: Христина Борисова Клечерова

Заглавие: Пиринският връх Безбог

Дата на заснемане: 11.04.2022

Място на заснемане: В подножието на връх Безбог на залез слънце, град Добринище. Благодарности на модела за помощта да пресъздам цялата идеята за снимка с прекрасна Пиринска носия: Даринка Георгиева Кюлева , град София.

Описание на снимка: “Някъде там в далечното курортно селище Добринище е сгушен един от най-красивите върхове в Пирин планина,а именно връх Безбог. Когато някой чуе думата “връх” веднага си представя красота и спокойствие нали? Но дали наистина е било така по време на турското робство? Не!

В едно спокойно и слънчево утро за Добринище,турците решили да превземат трите махали в местността,за да принудят българите да приемат тяхната вяра. Всички били много изплашени,затова мъжете взели жените и децата и хукнали да се крият в подножието на върха,защото не искали да приемат турската вяра и се надявали,че, когато видят селцето безлюдно, ще си помислят, че е изоставено.

След като стигнали в планината, османците били привлечени от успокоителната сила на минералните извори, затова решили да останат за по-дълго време и започнали да си вдигат бивак. След седмица – две българското население, останало без храна и подслон, изпратило пратеници в Добринище, за да съобщят,че не искат да приемат тяхната вяра, но това толкова озлобило турците, че пратениците били зверски изклани. Не след дълго те се приготвили и тръгнали към планината да търсят другите българи. Това им отнело доста време, но накрая ги застигнали точно в подножието на връх Безбог..

Настъпило зверско клане, такова каквото историята рядко е виждала, като започнали първо от жените, за да накажат мъжете, които били принудени да гледат всичко това…

Водата на езерото придобива червеникав оттенък от кръвта на всички жертви и това място, което останало напълно забравено от Бога, в този ден получило името Безбог.

Какво нещо е бил живота тогава..Събуждаш се с надеждата днес да останеш жив, да останат живи децата и родината ти и въпреки този труден живот за тях са ставали от леглото с думите: “Ако можех да избирам, пак бих избрал да живея тук, където е моята родина, моята вяра, моите красиви земи, планини, поля..”

В днешно време всички чуваме най-различни оплаквания, за това колко лоши пътища сме имали, боклуци и пропаднала мизерна държава.. Човеко, събуди се и се усмихни за момент и си спомни, че се събуждаш и живееш свободно, че имаш щастието и късмета да живееш живота, за който много хора някога са мечтали!

И защо реших да разкажа и заснема цялата тази зверска и тъжна история? Може би, защото всеки път ,когато имам възможността да се докосна до това красиво място Безбог спирам за момент, усещам и осъзнавам само едно-единствено нещо – смелост, сила, воля, борбеност и това какъв непреклонен народ сме, който никога не се е страхувал от смъртта.

Българин да се наричам, първа радост е за мене!”

10. Автор: Йохан Карамфили

Заглавие: “Прекрасен пейзаж”

Описание: “Тази снимка мога да кажа че е магия на природата. Тя е снимана на Собските пирамиди в България на 19.03.2022, една от големите забележителности в този район. В тази снимка е показан магически пейзаж и е една от големите атракции в Югозападна България. Тази дестинация много я харесвам, защото е далеч от градския шум, там душата намира спокойствие и защо не…човек може да тръгне в една непозната авантюра, със второто семейство-приятелите.”

12. Автор: Йохан Карафили

Заглавие: „Езеро и лебеди“

Описание: “Тази снимка е направена в Поградец, Албания на 01.03.2021. На тази снимка са показани цариците на нашето езеро. Те са символ на любовта, чистотата, мирът, красотата, свободната душа и елегантността. Езерото в тази снимка за мен получава смисълът, който обхваща вътрешното ни аз, нашите емоции, креативността, които са вътре в нас. Тези птици плуват над водата, и в този смисъл те стават наша посока показател, който ни води, който плува в езерото на живота и в нашите най-съкровени мечти.”

13. Автор: Йохан Карамфли

Заглавие: „Пътят на надеждата“

Описание: “Тази снимка е направена в Шкодра, Албания на 14.03.2021. Тук се показва жертвоприношението, лишенията, пречките и житейските трудности и надеждата която идва в точния момент, ако човек продължи напред.

И аз така надявам се да продължа, за да постигна върховете си, в която и да е сфера, с която ще се хвана.”